Топла лятна вечер в Западни Родопи. Групата споделя своите открития от деня – вълнуващи разкази за срещи с природата, себе си, специални места и хора. С приятели сме на поход в района и след вечеря се събираме да обменим преживявания, да побеседваме около огъня или край басейна.
Оказва се, през деня малка част от групата е останала да се разхожда в с. Долен. Започват с познатите ни малки улички и стари автентични родопски къщи, и плавно ни понасят назад във времето. Потапяме се в атмосферата с лекота, били сме там по-рано и с всички сетива усещаме техните преживявания. Без дори да подозираме до какво ще се докоснем само миг по-късно.
Продължават разказа си, как оставили се да ги води интуицията, се озовават пред каменна възрожденска църква. Не голяма, но забележителна. Приканила ги да прекрачат нейния праг смирени и впечатлени от духа на мястото. Пренасяме се дружно и съпреживяваме всеки детайл от срещата им с Храм “Свети Никола”. Релефа на птица, камбанарията, камъните… За историята му може да прочетеш в разказа на Мария Велева.
Когато чух за храма и забравената красота на иконите, откликнах с открито сърце. През тази лятна вечер се роди намерението за възстановяване на Храм „Св. Никола“ и заедно събрахме първите средства. Тогава у мен се появи и желанието да стана доброволец, да помагам с каквото мога за “Храмовете на България”.
Беседа с приятели в навечерието на Новата 2023 година доведе до това да напиша тези редове и споделя какво носи доброволчеството. За мен то е пробуждане, опознаване на себе си, отдаване за обществото и служене на Бог.
С всяко действие за реализация на каузата за “Храмовете на България” чувствам смисъла и значимостта на намерението зад инициативата. Култура и история, поверени от предцитe ни, очакват нашите дела днес, за да съхраним храмове и свети места из цялата страна. Да опазим това богатство, да се отблагодарим за това, че ни има и можем да надграждаме, да си припомним истинските ценности в живота и да завещаем тази мъдрост, вярвания и традиции на идните поколения.
Доброволчеството е личен избор и се радвам, че е част от живота ми още от годините в училище. То има невероятната сила да пробужда личността у човека и ни води по пътя на себепознание и израстване. Докато помагаме на друг за избрана кауза развиваме себе си, придобиваме умения, разширяваме познания и кръг на общуване. Така се учим да даваме и приемаме, да се движим и бъдем добри по пътя към целите, смирено и с любов.
“Храмовете на България” за мен носят светлина и вярвам, че са източник на вдъхновение за мнозина. Благословени са тези, които чуят отклика на своето сърце към подобна кауза и дарят време, усилия, средства. Това е възможност да служим с чисто сърце и да се свържем със съмишленици, които знаят, че материалното и духовно израстване вървят ръка-за-ръка, хора готови и щедри към богоугодното дело в името на памет, духовност и бъдеще за България.
Приканвам те да се включиш за “Храмовете на България” и откриеш своите причини да станеш доброволец и дарител. Може да се запишеш през формата тук или да дариш – еднократно и като абонамент за каузата.
Автор: Биляна Христова
